Зохра
Принцеса Аврора в царството на цветята
Книжка с приказки за деца на български език
Преди дори да се роди принцеса Аврора, древните легенди разказваха за Царството на цветята – място, където всеки цвят имаше своя собствена песен и всяко листенце шепнеше тайна. Говореше се, че сърцето на кралството бие в ритъма на най-редкия и красив цвят – Вечната роза, която никога не увяхваше и даряваше вечна младост и красота на тези, които се грижеха за нея.
Но имаше и предупреждение. Легендата казваше, че ако любовта и грижата изчезнат от Царството на цветята, Вечната роза ще увяхне, а с нея ще изчезне и цялата магия на кралството. Сенките ще се промъкнат, красотата ще избледнее и цветята ще замлъкнат завинаги.
И тогава, когато кралица Елеонора дари живот на принцеса Аврора, звездите затанцуваха в небето. Добрата фея Флора, пазителката на Царството на цветята, предрече, че Аврора ще бъде тази, която ще възстанови баланса и ще запази магията на цветята жива. Тя ще бъде тази, която ще обича всеки цвят с цялото си сърце и ще ги спаси от надвисналата тъмнина.
Никой не знаеше кога ще дойде този момент, но всички знаеха едно: съдбата на Царството на цветята беше в ръцете на малката принцеса Аврора. И докато Аврора растеше сред буйните градини на двореца, без да подозира за своята специална мисия, тъмнина бавно започна да се промъква в сърцето на Царството на цветята…
Глава 1: Ароматът на една мечта
Принцеса Аврора не беше типична принцеса. Докато другите момичета от нейната възраст се занимаваха с бродиране на копринени рокли и разучаване на сложни танци, Аврора прекарваше дните си в градините на двореца. Тя познаваше всяко цвете по име – от срамежливите виолетки, скрити под сянката на дъбовете, до гордите слънчогледи, извисяващи се към небето.
Обичаше да усеща аромата на розите след дъжд, да слуша бръмченето на пчелите, докато събират нектар, и да се любува на пеперудите, танцуващи сред цветовете. Градината беше нейният свят, нейното убежище и мястото, където се чувстваше най-истинска.
Една сутрин, докато поливаше любимите си лалета, Аврора усети нещо различно във въздуха. Не беше познатият аромат на рози и жасмин, а по-скоро… тъга. Тя се огледа, но всичко изглеждаше както обикновено. Слънцето грееше ярко, птиците пееха радостно, а цветята се полюшваха леко от вятъра.
"Може би си въобразявам," помисли си тя, но усещането не я напускаше. Тя се приближи до старата градинарка Флора, която подрязваше розите.
"Флора, ти усещаш ли нещо?" попита Аврора.
Флора спря работа и се взря в принцесата с изражение на загриженост.
"Усещам, принцесо. Усещам тъга във въздуха. Нещо не е наред."
Аврора се намръщи. "Мислиш ли, че е свързано с Царството на цветята?"
Флора въздъхна тежко. "Може би, принцесо. От известно време не съм виждала феята Флора. Обикновено идва да ни посети, за да сподели новини от кралството си."
Аврора се разтревожи още повече. Тя знаеше за Царството на цветята – магическо място, скрито зад водопада от рози, където растеха най-редките и красиви цветя в света. Флора, добрата фея, беше негов пазител и често разказваше на Аврора истории за чудесата, които се случваха там.
"Трябва да отидем да проверим," каза Аврора решително. "Не мога да стоя тук и да се чудя какво се случва."
Флора кимна с разбиране. "Знам, принцесо. Знам, че това е твоето призвание."
И така, Аврора се приготви за пътуването. Тя облече обикновена роба, за да не привлича внимание, и повика любимия си кон, Бяла звезда. С Флора до нея, тя се отправи към водопада от рози, решена да разбере какво се случва в Царството на цветята и да направи всичко по силите си, за да помогне.
Докато яздеха през гората, тъгата във въздуха ставаше все по-осезаема. Аврора усети как сърцето ѝ се свива при мисълта, че нещо лошо се случва с цветята, които толкова обичаше. Тя стисна здраво юздите на Бяла звезда и си обеща, че ще направи всичко по силите си, за да върне красотата и радостта в Царството на цветята.
Глава 2: Водопадът от рози и тъжните цветя
Пътят към водопада от рози беше дълъг и криволичещ, но Аврора и Флора го познаваха добре. С всяка изминала стъпка тъгата във въздуха се сгъстяваше, сякаш ги обгръщаше в тъжно одеяло. Дори Бяла звезда, обикновено пълен с енергия, вървеше бавно и унило.
Когато най-накрая стигнаха до водопада от рози, Аврора се спря, смаяна. Обикновено буйните и ароматни рози, каскадно падащи надолу, сега бяха повяхнали и почти безжизнени. Цветовете им бяха избледнели, а уханието им беше отслабнало до едва доловим шепот.
"Нещо наистина не е наред," прошепна Аврора с тревога.
Тя слезе от Бяла звезда и се приближи до водопада. Обикновено розите се разделяха, за да позволят на онези, които обичат цветята, да преминат в Царството, но този път те стояха плътно затворени. Аврора протегна ръка и докосна едно от повяхналите листенца. То беше студено и сухо.
"Моля ви, отворете се," каза Аврора с тих глас, изпълнен с обич. "Аз съм Аврора, приятел на цветята. Трябва да помогна."
За миг нищо не се случи, но после, сякаш по чудо, розите започнаха бавно да се отварят, разкривайки вход към Царството на цветята. Аврора погледна Флора, която кимна с окуражителен поглед.
